Електронните медии са част от ежедневието на всички нас. Телевизията, филмите, рекламите, виртуалното пространство са големите предизвикателства, конкуриращи семейството и училището. Медиите са важна част от нашата реалност, на тях сме отредили водеща позиция и те съвсем безскрупулно се възползват от тази наша слабост. Желанието ни да бъдем информирани, насочвани и развличани дава правото на медиите да моделират нашите представи. Питам се къде отиде информационната функция и защо тя се превърна в комерсиализирано средство за рейтинг и печалба? Защо медиите се надпреварват коя ще бъде първа в оповестяването на трагедията или проблема, а не дават решения? Дали виртуалната действителност разширява кръгозора, или е своеобразно убежище от неприветливата социална среда?
В забързания ритъм на живот всеки от нас се стреми да бъде достатъчно информиран, защото информацията е сила – да знаеш и да можеш. Търсенето на информация за света и случващото се около нас най-лесно се реализира чрез медиите. Тяхна задача е да ни информират за обществено значими събития, проблеми и факти, да ни показват гледни точки и да предлагат решения. Но в борбата за рейтинг и рекламни приходи медиите се превърнаха в търгаши, продавачи на информация. Те се надпреварват кой пръв ще “грабне” даден събеседник за своето предаване, кой ще заснеме по-отблизо или кой ще успее да се разрови по-надълбоко в нечия лична драма. В битката за зрители медиите търсят сензационност и комерсиализация, а не обикновена информативност.
Те са жадни за скандали и затова ги създават. Когато няма какво да отразиш, най-лесно е да пуснеш слух или да извадиш думите от контекста. Така те заживяват собствен живот и в продължение на дни и дори седмици властват в масовото пространство. Всеки един коментар по темата е “ценен”, защото създава “новина”... а всяка новина запълва ефирно време. Накрая се стига до парадокса политици да си отправят послания чрез медиите. Това може ли да се нарече новинарство? Не е ли това средство за чист популизъм, който облагодетелства и двете страни – отразявания и отразяващия. Но идва въпросът – каква е ползата на обикновения зрител от това, че единият говори за “котараци”, за другия за “лов на вещици”, първия посочва “липса на управленска визия”, а втория му опонира с импийчмънт?
Медийната реалност е създадена реалност, тя се предопределя не от това какво хората искат да гледат или слушат, а от това какво медиите ще им предложат за гледане и слушане. Отваря се една сергийка на медийния пазар, на която колкото по-висок е рейтингът ти и по-дебел портфейлът ти, толкова по-често се появяваш на екрана. Медиите се превръщат в средство за пропаганда на измислени цели и идеи. Проповядват се илюзорни представи за политическия живот, като от значение е кой на какъв пост е и каква ще ни е ползата от него. Зрителят, слушателят или читателят изгражда своето мнение за дадена личност чрез медиите, защото това е най-прекият път до аудиторията.
Медиите ни показват колко е прекрасно да преяждаме всеки път, защото има хапченце, което мигновенно да ни излекува; колко е лесно да станеш милионер; как петната се чистят само с един полъх на ветрец; колко е страшно да шофираш, защото всеки ден умират хора; как можеш да се образоваш само докато гледаш телевизия; как всеки месец може да печелиш пътуване до Хавайте само с един смс. Дали ние сме твърде податливи на манипулации или медиите ни правят такива? Защо вместо търсим иновации, просто консумираме предложеното? Не е ли дошло времето на семплия медиен продук, който ни дава възможност да избираме, а не превключвайки каналите да виждаме едни и същи лица в еднотипни продукции?
Програмите в медиите през последните години се комерсиализират и се стига до ограниченост на избора. В резултат на зрителите се налага това, което се търгува. А насилието и страха продават и това кара медиите да ги излъчват в най-гледаното време, защото така печелят от реклама. Превръщат аудиторията в консуматор на насилие, в потребител на едно масово производство. Карат я да мисли посредствено в личностното си развитие, възпрепядстват творческото израстване.
Макар по правило медиите да трябва да възпитават, понякога те дезориентират и обръщат реалностите. В рамките на саморегулацията си те не прилагат ефективно професионалните стандарти при отразяването на сцени на насилие и жестокост. Децата не са предпазени от вредните медийни съдържания, защото не съществуват реално действащи мерки за ограничаване излъчването на процукции с насилие.
Близостта до насилието, допирът, който то осъществява със зрителя, в действителност разрушава границите между реално и виртуално пространство, между фикция и факт. Редица примери от практиката показват как най-мощната медия може не само да отразява насилието, но и да бъде въвлечена в извършването му, превръщайки се от свидетел в съучастник на ставащото пред камерите. И децата, чието съзнание и разбиране на света около нас се гради с години и усилия, стават участници в един масово натрапващ се процес на насилие, който те възприемат за правилен.
Тази тенденция се наблюдава поради факта, че сме отредили значимо място на телевизията в нашия дом. Тя е част от семейството, морала и нравите. Тя дава много, но и много взема. Свикнали сме телевизионната реалност да присъства в ежедневието ни, дори сме и отредили възпитаваща роля. Именно затова децата гледат на нея като на институция, която им дава това, от което се нуждаят. Но дали това всъщност е така? Не е ли крайно време да сложим една цедка, през която да отсеем значимото, позитивното и най-вече реалното. Не се ли отказахме от изкривяването на действителността, което спомага само да се облагодетелстваме материално, но не творчески? Защо ни водят ресурсите, а не идеята?
Живеем в комерсиализиран свят на материални потребности, създадени изкуствено, които за да задоволиш, трябва да стигаш до крайност – да крадеш, мамиш, дори убиваш. Това виждат нашите деца на улицата, това им показваме чрез рекламите, филмите, компютърните игри. Защо се чудим на агресията в училищата, като трябва да се огледаме в създадената медийна реалност? Не трябва да даваме решения, а да търсим причини. Не трябвада консумираме чужди и исмислени излюзии и страхове, а да надграждаме представи за нови светове и полета за реализация. Не “сеирджиите” и “скандалджиите” са потребната аудитория, а търсещия, мислещ и анализиращ човек, който може да оцени качеството, за да бъде медиата авторитетна в неговите очи.
10.02.2010 20:37
Според мен в дъното на всичко стои стремежът на богатите нации към съсредоточаване на още по-големи финансови маси към тях. Основният инструмент, чрез който това може да се осъществи е глобализацията, а една от най-стабилните пречки пред нея са именно нравствените и социални ценности на един народ. Тези ценности правят един народ силен и именно в тях се прицелват силните държави. Тези техни действия можем да окачествим като наистина долни, тъй като това е посегателство върху ценностите на един народ, които оказват влияние на неговата култура и просперитет. Влагайки огромни финансови маси по различни канали като телевизия, радио, фондации, посолства и много други те наистина успяват да постигнат своите цели, които понякога целят именно пречупване на социалните и нравствени ценности на даден народ. Нерядко те успяват, за съжаление !
