Заложници на безсилието... на собственото си безсилие да променим системата, на дългото търсене, на вечното чакане. Заложници на страха, на липсата на смелост да се противопоставим, на егоистичния човешки инстинкт за самосъхранение. Заложници на нечутия глас в пустиня.
   Не виждаме, не чуваме, не говорим. Заложници на апатията и липсата на гражданско самосъзнание. Отричаме истината, за да възтържествува пошлостта. Крием се зад бетонните стени на егоизма и самолюбието си. Заложници на примирението и безсилието да търсим справедливост. Робуваме на предразсъдъци и остарели порядки.
   Живеем по инерция, така, сякаш няма утре... Оставяме течението да ни носи в своята посока - не се съпротивляваме, не спорим, не се борим, не искаме... Наричаме себе си заложници на безсилието.

Благодаря за силния постинг!