130 години назад ...
3-ти март 1878 година ... Сан Стефано. Турция.
Дългоочакваната свобода е извоювана. Ражда се нова България! Възкръсва сред пепелищата на сравнените със земята градове и села! Покълва от мъченичеството на петвековния роб, оцелявал столетия, крепен и вдъхновяван от този бленуван идеал.
В историята на България няма дата, която да носи толкова радост, такава надежда и безпределна вяра в устремения към бъдещето поглед на изстрадалия български народ. Тя е символ и олицетворение на мечтата за свобода, тя е възмездие за несправедливостта, извършена от поробителя, и за вековните страдания.
Тръгвайки от трагичните дни на 1396 година, преминавайки през мрачните векове на жестоко, безмилостно, верски-фанатично потисничество и стигайки до момента на чутовно израстване и извисяване на духа у народа, ние откриваме силата и вярата на българина в България и българското. С 3-ти март 1878-ма се слага ново начало и същевременно е еманация на усилията и стремежите ни да пребъдем. Тази дата е не само краят на борбата, а и началото на пътя. Тя ражда нови мечти и въжделения, стимулира националното самочувствие и увереност в собствените сили на народа.
Той знаеше през всичките тези векове, че за Освобождението на Родината си заслужава да пожертваш дори живота си, да отдадеш цялата си енергия, да подчиниш всичките си стремежи на този велик идеал. И помнеше, че свободата е изначално, изконно право, а не изпросена привилегия. Всеки човек се ражда на този свят, за да бъде свободен. В това е убеден и днес всеки един от нас. Това верую са изповядвали и българските революционери. За тях свободата е висша ценност, начин на мислене и на съществуване, върховна цел и лайт-мотив на ежедневната борба. Тя е предизвикателство за дръзналите да я търсят или осмелилите се да воюват за нея. Тя е извор на чувство за увереност в утрешния ден. Тя е израз на стремежа за преуспяване и самочувствие, че си личност, която ще остави трайна следа подир себе си.
3-тият ден от март е не просто поредната датата в календара, а ден символ на стаената мощ и непоклатимият стоицизъм на българския дух. До Освобождението се стигна, защото през петте века робство святото име България не бе несъществуващо понятие. Родината бе заличена от картата на света, но бе заветно и свидно кътче, скътано в сърцето на всеки наш сънародник. Народът не бе загубил надежда, не бе забравил националната си принадлежност и не бе потъпкал свободния си дух. Въпреки петте столетия мрак, българинът не се бе отказал от името си, не бе се отрекъл от държавата си и не бе предал Родината си.
Идеалът за свободна България е водел великите българи в епохата на Възраждането. Възхищаваме се и се прекланяме пред тези смели и непреклонни хора, които поемат пътя на революцията в името на свободата. Полетът на напредничавата мисъл, жаждата им за независимост, надрасналите времето си техни идеи са били вдъхновение за съвременниците им и имат силата на непреходни уроци за нас. Те ги сродяват с извечните човешки ценности, сред които е и неистовият копнеж за справедливо устроен свят и за истински живот, които е предпоставка за пълното разгръщане на възможностите на човешката личност. Великите българи са дръзнали да покажат на цял свят, че България я има, че е жива и по-силна от всякога. Че България не се е отказала от своя народ, от своята земя – от високите планини до синьото море, от китните долини до цветните равнини...
България е една частица от света, обречена да отстоява своето съществуване и да изстрада своята независимост. Дълъг и трънлив бе пътят й, не към Голгота, а към Сан Стефано. Но тя го извървя. И стигна заветната си цел – Освобождението, в третия ден от третия месец на 1878-та година след Христа. Роди се нова България - гордостта на хилядите, дали най-ценното – живота си, за да я има нея, за да ни има и нас!
ТРЕТИ МАРТ – ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪ...
ТРЕТИ МАРТ-Ден на Освобождението на Бълг...
