Вечните борби в древността са се водели поради еднородни или не чак до там причини: кой да владее повече територии, кой да управлява даден район, кой да се ползва от природните блага, кой да властва над социалните, икономическите и политическите убеждения на обществото и т.н. В резултат на тези противоречиви взаимоотношения между народите са се формирали националните граници.
     Първоначалната идея вероятно е била всеки да маркира и огради територията си с цел еднолична собственост и права върху тази земя. Но в модерното общество границите имат по-скоро пространствена функция, отколкото чисто бариерна. И ако Цезар и Александър Македонски са искали да създадат империя на три континента, която да бъде най-могъщата в света и да диктува правилата, то днес всички ние живеем във времето на глобализацията и интерактивната комуникация, чрез която всеки миг може да се пренесеш на различно място на Земята само с едно кликване на мишката.
     Ако погледнем на нещата по-мащабно в световен план, то съвременният човек би казал, че няма значение дали живееш в Австралия или пък във Франция, защото днес си в Сидни, а утре, като се събудиш, си на летището в Париж. Преносът на хора, информация, капитали и стоки е напълно осъществим и улеснен от прогресиращите научни технологии, възможностите са неограничени по отношение на развитие и напредък. Държавните граници се явяват само една линия, очертаваща национално-социалната характерология и принадлежност, река, над която мостът е укрепен със здравите бетонови плочи на разбирателството и устремения в бъдещето поглед.
     Светът е едно "глобално село", в което животът се определя от социалната действителност, икономическите дадености, природния ресурс и човешкия фактор. Тези предпоставки определят диференциацията на страните на силно и слабо развити. От тук и различията в живота на хората - от небостъргачите на Бродуей до развалините, останали след множеството размирици в Косово. И ако си от тези, които населяват неперспективната действителност на страните от Третия свят, то държавната граница се оказва бариера, която възпира порива на личността към самопостигане.
     Тя, личността, има своята "обетована земя", но за да я открие, трябва да извърви дългия, трънлив път, лъкатушещ между "борбата" с институциите, предразсъдъците на обществото, болката от сбогуването с родината, но не и с държавата, която те ограничава в собствените си предели и принудително те задържа в задушаващата си прегръдка.
     И точно стремежът към непостигнатото е онзи мотиватор, който дефинира бъдещето на човека. Той предопределя по-нататъшните му стъпки, той категоризира понятието напредък.
     Дали ще бъде мост над река, или бариера-препядствие, прекрачването на националната граница е прекрачване в атмосферата на романтичното и авантюристично пространство на новото и непознатото. Там властва само едно - стремежът на човечеството към обединение, падане на ограниченията, равнопоставеност между расите, половете, социалното положение...