От много време насам ме мъчи един въпрос. Пунктуален. Виртуален. Промоционален. Преференциален. Пропорционален. Екзистенциален.

Ден и нощ мира не ми дава. В леглото, в автобуса, на закуска, под моста, в „Люлин”, на масата, пред мола, зад Айфеловата кула. Кара ме да търся и чета. Моли ме да вярвам и да не спирам.

Въпросът е „Защо?”.

Кажете, аджеба, защо? Защо слънцето изгрява от изток? Защо пингвините не летят? Защо водата няма вкус? Защо сънищата са без начало и без край? Защо Земята се върти? Защо Бога има три лица? Защо демокрацията е най-добрата форма на управление? Защо истината винаги е една?

И въпросът вечно е защо. Или както се пееше в песничката от едноименното предаване на БНТ – „Защо е думичка вълшебна. Защо е думичка потребна. Чудесна дума е защо, навред по земното кълбо.”

Та защо не съм на всяко гърне манджа? Защо всяка жаба не си знае мола, а на лъжата краката са мръсни? Защо всичко тече и изтича, а свекървата „дума на дъщерята”? ‘Ми да й каже един път на тая снаха, че бързата кучка три пъти реже, докато пролет пукне.

А тя защо пуква тая пролет все се питам? ‘Щот гушва букетите ли? Или ‘щото нероден Петко от три кладенеца бие камбаната? На него краката му били къси, защото носът му бил дълъг и си го врял в миша дупка. А на котката й били режели опашката, защото имала гол тумбак и чифте пищови – Митьо пищови.

И въпросът не е в отговора. Аз не искам да знам. Простете, ама така ми е добре. Блажена съм, че съм невежа и такава искам да остана – вечно неудовлетворена. Не искам да знам защо мускулите трябва да са големи, а полата къса. Кому е нужно?

В моята „страна на чудесата” всички са по пижами, а бананите – без. Всяко добро е за добро и птиците отлитат на море.

В моята „страна на чудесата” парите са от шоколад и един мармот бавно ги увива в станиол. След това идва един Орех и развива станиола.

В моята „страна на чудесата” Малкия Принц изяжда шоколада, докато майка му печата новини върху станиола.

В моята „страна на чудесата” лаFките отдавна не продават надежда...

От много време насам ме мъчи един въпрос. Нищо лично, драги журналисти, ама въпросът не е „Кой?”. Въпросът е „Защо?”!