Постинг
03.09.2008 13:21 -
Взрив
От своето рождение съм обречен да греша. Такава е човешката ми природа. Тя е моя болка, наказание, възмездие... Бог ми даде силата да творя, а аз я материализирах. Във време, в което бойните самолети са повече от пътническите, унищожих себе си и красотата около мен. Сега лежа, сгушен в излюзорно уютното ми легло от камък, и чувам взривовете на т.нар. от мен "технологичен напредък", бойните ми постижения, зовът на войната. Усещам трусовете на божието наказание за това, че се осмелих да властвам, яростта на земните недра, отмъщението на природата.
Чувствам се се слаб. Не физически, а духовно. Слаба е волята ми да творя добро, слаб е разумът ми, защото е обзет от мимолетност и ожесточеност, не от човеколюбие. В стремежа си да подчинявам другите създадох всевъзможни оръдия и боеприпаси. С тях умъртвих не само себеподобните, но и човешкото в мен. И май прав ще се окаже този, който беше казал, че четвъртата световна война ще се води с камъни и прътове, защото всичко ще бъде унищожено след третата.
Иска ми се да бъда оптимист за бъдещето, но твърде много си повярвах. Поисках да властвам и използвах оръжията срещу себе си. Взривявах, разрушавах, убивах... Оставих семейства без покрив, жени без съпрузи, деца без майки. Превърнах цели селища в пустош, без да се замислям. Разруших небостъргачи, строени с огромни усилия и струващи милиарди, с единствената цел - да покажа колко съм велик, да накарам обикновената маса да се страхува от могъществото на творенията си.
Природата и Създателя не мислеха като мен. Не този изроедн морал бяха вложили в първообраза ми. Трябваше да бъда най-висшето същество, единствено дарено с разум. Когато опознах силата на този разум, погубих истината. Но физиката има своите закони - всяко действие има своето противодействие. Природата отвърна на моя удар срещу нея. Изсекох горите - белите дробове на земята, а тя ми отвърна с глобално затопляне и разтопяване на ледовете. Замърсих въздуха с автомобилни и промишлени газове, а природата ми прати киселинни дъждове и катастрофални наводнения. Изчерпах богатствата на земните недра, а тя ме наказа с най-страшното - земетресенията. Няма къде да избягам от тях, няма как да ги предвидя, няма къде да се скрия.
Те се разразяват спонтанно, продължителността им е кратка, но последствията са огромни. Сякаш със създаването и използването на атомните оръдия съм копирал ужаса на земетресенията. Няма блокове, няма къщи, няма автобусни спирки, няма автобуси, няма хора. Това е човешкото ми изкупление. Разтърсван от алчност и жажда за всемогъщество, оставам затрупан под развалините на някога красиво здание.
Страшната сила на земните недра ще бъде винаги непредсказуема и неовладяна. Ще разжда красиви водопади и топли минерални извори, но и ще разтърсва човешкия свят с мощни трусове, всявайки паника за възможен Апокалипсис. Едно е ясно - ако ме няма мен и моите събратя, то кой ще се наслади на дивната природа? Кой ще опише прелестите й в хиляди томове? Кой ще се посвети на разгадаването й?
Отговор не търся, защото знам, че това трябва да съм аз, Човекът, с цялото си съзнание и действия, с погрешността на стъпките си и със способността да се уча от миналото.
Чувствам се се слаб. Не физически, а духовно. Слаба е волята ми да творя добро, слаб е разумът ми, защото е обзет от мимолетност и ожесточеност, не от човеколюбие. В стремежа си да подчинявам другите създадох всевъзможни оръдия и боеприпаси. С тях умъртвих не само себеподобните, но и човешкото в мен. И май прав ще се окаже този, който беше казал, че четвъртата световна война ще се води с камъни и прътове, защото всичко ще бъде унищожено след третата.
Иска ми се да бъда оптимист за бъдещето, но твърде много си повярвах. Поисках да властвам и използвах оръжията срещу себе си. Взривявах, разрушавах, убивах... Оставих семейства без покрив, жени без съпрузи, деца без майки. Превърнах цели селища в пустош, без да се замислям. Разруших небостъргачи, строени с огромни усилия и струващи милиарди, с единствената цел - да покажа колко съм велик, да накарам обикновената маса да се страхува от могъществото на творенията си.
Природата и Създателя не мислеха като мен. Не този изроедн морал бяха вложили в първообраза ми. Трябваше да бъда най-висшето същество, единствено дарено с разум. Когато опознах силата на този разум, погубих истината. Но физиката има своите закони - всяко действие има своето противодействие. Природата отвърна на моя удар срещу нея. Изсекох горите - белите дробове на земята, а тя ми отвърна с глобално затопляне и разтопяване на ледовете. Замърсих въздуха с автомобилни и промишлени газове, а природата ми прати киселинни дъждове и катастрофални наводнения. Изчерпах богатствата на земните недра, а тя ме наказа с най-страшното - земетресенията. Няма къде да избягам от тях, няма как да ги предвидя, няма къде да се скрия.
Те се разразяват спонтанно, продължителността им е кратка, но последствията са огромни. Сякаш със създаването и използването на атомните оръдия съм копирал ужаса на земетресенията. Няма блокове, няма къщи, няма автобусни спирки, няма автобуси, няма хора. Това е човешкото ми изкупление. Разтърсван от алчност и жажда за всемогъщество, оставам затрупан под развалините на някога красиво здание.
Страшната сила на земните недра ще бъде винаги непредсказуема и неовладяна. Ще разжда красиви водопади и топли минерални извори, но и ще разтърсва човешкия свят с мощни трусове, всявайки паника за възможен Апокалипсис. Едно е ясно - ако ме няма мен и моите събратя, то кой ще се наслади на дивната природа? Кой ще опише прелестите й в хиляди томове? Кой ще се посвети на разгадаването й?
Отговор не търся, защото знам, че това трябва да съм аз, Човекът, с цялото си съзнание и действия, с погрешността на стъпките си и със способността да се уча от миналото.
Няма коментари
